Както вече е ивестно на мнозина, отец Майкъл от църквата "Свети Климент Охридски" подаде оставка. Така към финансовите проблеми на църквата се прибави и още един - търсене на нов Божи служител. На 9 юни литургията ще се води от Филип Толберт от Калифорния, а на 16 юни от Славчо Панев от Германия. Това за сега са двамата кандидати. Сега е моментът да покажем, че ни интересува какво става в нашата църква. Приканвам всички българи да отидат и разговарят с кандидатите. Четете още информация за църквата от техния вестник.
Може би от любопитство и още нещо, присъствах на събранието на църквата на 5 юни, когато отец Майкъл обяви решението си да напусне. Имаше учудващо много хора, които искаха да разберат причините за оставката.
Отец Майкъл, добър както винаги, не пожела да назове имена, нито доводите си. Стана ясно обаче, че е започнал работа в "Свети Климент" през 1999 и му е много тъжно, че напуска. Той каза, че е кръстен в тази църква (майка му е българка и живее в Sterling Heights), тук са се родили децата му, тук е търсил място за гроб. Не ми бяха известни проблемите на отец Майкъл с църковния комитет и това беше изненада за мен. Той прикани присъстващите към по-дейно участие в църковните решения, говори за ролята на отеца и на църковния комитет.
Ако съдя по моето семейство, ние, българите, все не намираме време за църква. За извинение обаче намираме какви ли не причини - никой не ни е учил през комунизма; имаме само два почивни дни; много е далече; децата са малки; службата е на английски. Само ако се случи нещо лошо или не дай Боже, почине някой, се сещаме, че имаме църква. А църквата се опитва да оцелее, правят се вечеринки, тържества за празниците, има църковно училище, през август е панаира. Хората, които ходят по-често на църква развиват дейност и събират пари за нов мокет, за поправяне на покрива, ама ние нямаме време. Колкото и да е изтъркано, нека пак да си напомним, че вярата е спасила българите през дългите години турско робство. Само че времената сега са други. Наскоро слушах коментар на автора на книгата "Кодът на ДаВинчи". Според него религията и науката вървят ръка за ръка. Едно време хората са вярвали, че Господ праща дъжда и грамотевиците, а сега и децата знаят как се образува дъждът и дали ще има буря през седмицата.
Днес ние живеем в демократична Америка и нямаме време за църква. Децата ни говорят на английски, а ние нямаме време да ги учим на български. От време на време ходим на църква, палим свещ и молим Господ за прошка. Ей така си я караме, заети и забързани. За къде ли?

Даниела Начева, 7/01/2006

пп. отец Майкъл продава къщата си в Dearborn, MI