Майк Аврамов: Американската мечта е постижима
09.08.2006 г. Будилникъ

Когато Майк Аврамов заминава за САЩ с късмета си, впечатляващия си глас, зелената карта, и многото си мечти, едва ли някой се съмнява, че целта му – да стане част от американска рок група – ще се изпълни скорострелно.

Естествено, съдбата му само прилича, а не дублира напълно тази на героя на Mark Wahlberg от култовия за 2001 г. филм Rockstar, но пътят нагоре по музикалната стълбица за Майк е предопределен.

По повод предстоящото му участието на българската сцена, гласът на детройтската рок група Polymer отговаря на въпросите на Деница Славова за в. Будилникъ.

Как започна "любовната" ти афера с музиката?

Как ли? Май не мога да кажа точно... Всеки малко или много обича музика. В моя случай - може би, защото баща ми свиреше в група и вкъщи постоянно се слушаше и говореше за музика. Важно е и да спомена и също така, че родителите ми ме караха в началото на сила да свиря пиано. А аз пък – исках да им докажа, че мога да пея!

Много често музикантите са самоуки. Но ти имаш музикално образование. Разкажи къде и какво си учил?

Учил съм в музикалното училище в София "Любомир Пипков". Там завърших класическо пеене. Това бяха незабравими и безгрижни години от моя живот. Честно казано, мисля, че имах голям късмет да попадна там, защото учителите са наистина нещо специално. Не само като професионалисти, но и като хора с характер.

Учил си класическо оперно пеене, но музиката, която наистина харесваш и искаш да правиш, май е друга...

И аз не знам как точно се появи тази любов в мен към оперното пеене. Може би, защото нямаше възможност да се учи никакъв друг стил на моята възраст. От друга страна - беше и добра възможност да се "наместя" в музикалните среди, а и да се махна и от вкъщи. Беше ми тесен Петрич. (смее се). А и много обичам да тормозя комшиите с гласови данни. Иначе, моят идол е Joey Tempest от Europe и винаги съм искал да пея рок. Много се радвам, че направих този избор, защото смятам, че оперното пеене развива гласа по начин, по който нито една друга вокална техника не би могла.

С какво се занимаваше в България след като завърши?

Може и да звучи странно сега, но общо взето – не правех нищо. Ходих в казарма, а през останалото време се опитвах да си извадя виза и да замина за САЩ. Малко преди това бях вокалист на групата FDB, а след това - в група Hazard. C FDB успях да запиша албум, а с Hazard - направихме малко турне във Франция и записахме и демо там. Но и двата проекта нямаха някакъв забележителен успех и аз се преориентирах.

Мислиш ли, че в България има перспектива за талантливи млади музиканти?

Не знам какво е положението в момента в родината на музикалната сцена. Благодарение на интернет, обаче, нещата много се промениха. Надявам се за всеки по света да има шанс. Желая успех на всеки.

Как и защо се впусна в приключението на емигрантския живот?

Изцяло по вина на майка ми (смее се)! Тя пусна документи за зелена карта и мен, с този мой късмет, взеха, че ме изтеглиха. Не е тайна, че животът в България не е шарен и розов... Поне не и за нашето семейство. Винаги ми е било мечта да пея в американска група и това беше моят шанс.

От кога живееш в САЩ и как се озова в емблематичния за рок музиката град - Детройт?

Струва ми се, че от миналия век, иначе - вече седем години. Тук си намерих работа, иначе, ако трябваше да си избирам град, едва ли бих се спрял на Детройт. Може би някой ден ще се преместя в Торонто. Той ми напомня много на Европа.

А съвпаднаха ли представите ти за Америка с реалността?

Напълно, защото нито и за секунда дори, не съм си помислял, че някой ще говори български език или че само мен чакат в САЩ. Трябва да знаеш какво точно търсиш. И ако това е хеви метъл, значи си попаднал на правилното място!

Как се събра Polymer и трудно ли беше да си намериш съмишленици за музикалните ти проекти?

Събрахме се, както всеки друг напоследък, чрез обява в интернет. Всяка една група е като семейство. Трябва да има разбирателство, за да вървят нещата. Ако не, то това ще проличи и в музиката. Много хора си мислят, че е лесно да направиш група. Но, задайте си въпроса тогава - колко е лесно да създадеш добро семейство? Подчертавам - добро.

Разкажи повече за членовете на Polymer.

Най-старият член на Polymer е Bravin Neff. Изключително интелигентен човек. Запознат е много добре и с техническата страна нещата. Знае кое как трябва да звучи и най-важното - как да го направи да звучи добре. Обожавам звука на китарата му. Бяхме изключително щастливи да срещнем и Rik Latta. Той е басист с дълго годишен опит. Всички сме на мнение, че ако не беше той, нямаше да звучим толкова добре. Знае какво и къде да изсвири, без да се натрапва. Dan Chapa е човекът зад барабаните. Той е и най-новият член на Polymer. Луд е на тема барабани. Не само свири по цял ден, но и колекционира барабани. Има около 150 чинела, само Paiste и девет комплекта с барабани. Предимно DW и Yamaha.
За съжаление, барабаните на първия ни албум не са записани от него, а от Ron Tippin, наш много добър приятел.

Основното предизвикателство пред всеки музикант – първи записан албум – вече е зад гърба ви – колко трудно беше това начинание?

Най-голям проблем беше барабанистът. За една година сменихме седем барабаниста и това много ни забави. Повечето от песните бяха готови още през пролетта на 2004 г., но поради тази причина трябваше да изчакаме още година и половина.

Дай малко бекграунд за албума – как сте го записвали, чии са текстовете, музиката?

Албумът се казва "Polymer" и е записван в две студия. Записът на музиката отне няколко часа, а пеенето - около три дни (смее се). Музиката и текста са мои и на Bravin, а аранжиментът е на тримата – Rick, Bravin и на мен.
Много трудно ми е да определя стила ни. Звукът е много суров. На места звучим като Stone Temple Pilots, Radiohead, Van Halen, Audioslave, U2, Rush. Това е така, предполагам, може би, защото всеки е израснал слушайки различна музика.

С какви средства издадохте албума?

За това удоволствие заплатихме от собствените си джобове. Тъй като се познаваме с този и онзи, платихме около 5 000 USD за всичко.

Промениха ли се музикалните ти предпочитания?

И да, и не. Постоянно излиза нова музика и стилове и се опитвам да науча нещо и от тях. Не искам да се огранича само с рок. Обичам много и различни стилове. Но винаги ще има специално място в сърцето ми за една група – Europe!

Вярваш ли, че "американската мечта" може да се сбъдне за българин в САЩ?

Разбира се... Няма да съм първият чужденец, който е пробил на американска почва. Има хиляди чуждестранни групи и изпълнители, които са доста популярни в САЩ.

Сега ти предстои обаче и участие на българска сцена... Разкажи повече за това.

Концертът ще бъде на 22 август в клуб "Маската" в София (бел. ред. намира се в Студентски Град) от 9.00pm. Наистина много се вълнувам. Още повече, че и брат ми ще свири на китара с мен. Ще свирим както и наши, така и много кавър версии, но изцяло с акустични китари.
Надявам се всичко да е наред и публиката да остане доволна. Ако се окаже сполучлив концерт, догодина може да бъдем и цялата група на турне в България.

Няма да те питам за "бъдещите ти творчески планове", но какво следва след това - за теб в личен план и за Polymer?

Вече работим над нов албум. Доста е различен от сегашния. Малко по-твърд, но нашият стил и подход към писане на песни не се променил. Надявам се да излезе до края на годината.
Също така - се надяваме и на договор с някоя компания, но за всичко си има време.

Материал на Будилникъ