По
електронна поща получихме писмо от Илияна Георгиева, което
публикуваме в пълен текст:
Благодаря, искам да кажа
и аз, заедно с цялото мое семейство на всички гости: приятели,
познати и непознати /от Чикаго, Сиатъл, Охайо, Торонто.../
, присъствали на новогодишното тържество в Wixom! Да им благодарим
за доверието и решението да бъдем заедно в Новогодишната нощ!
Най-красивото нещо на вечерта, един прекрасен букет от грейнали,
щастливи лица, бяха нашите деца! Толкова много, събрани заедно
на едно място, те имаха най-много фън – от най-малките до
най-големите. Това, което сме правили и правим за Българите
в Детройт е от душа и с желанието да бъде хубаво и приятно
за всички. Убедихме се в последните няколко години, че когато
празнуваме заедно, веселбата е най-истинска и пълна. Защото,
една птичка – пролет не прави, една пръчка – лесно се чупи.
Заедно, по-добре се веселим, по-лесно може да победим, по-трудно
нас могат да ни победят, както е доказал на синовете си Великият
Хан Кубрат!
Нека да живеем в Америка, да вървим напред и взимаме от тази
страна хубавите неща, които може да ни предложи, но да не
забравяме откъде идваме и как сме започнали...Да не забравяме,
че сме БЪЛГАРИ! А това ще стане, ако имаме
някакъв социален живот и не да се пазим и страним един от
друг, а да се подкрепяме и прекарваме повече време през годината
заедно, по различни поводи и събития. И не да се гордеем от
това, че децата ни дружат само с Американчета и говорят само Английски!
Искам да се изразя и с няколко думи от една моя любима песен:
„Човек като печели, не знае колко губи...
За какво са ни всичките тези пари,
щом приятели нямаме вече?“
Не оставайте без приятели, не се затваряйте в себе си в стремежа
ви да достигнете върховете на Америка! Защото БЪЛГАРИНЪТ винаги е бил с широко сърце и отворен дом, дори и за неканени
гости! Нека да останем БЪЛГАРИ в Америка,
без тя и силата на парите да ни промени: нас и нашите деца!
Малко се увлякох в размисъл...Исках да кажа само БЛАГОДАРЯ! |
