Канят на тържеството американския посланик Джон Байърли.
Американецът от български произход Робърт Фулър след дълги перипетии успя да намери българските си роднини в Лесичери и част от семейството му ще присъства на родовата среща в селото на 9 август.
По съдбовна случайност най-голяма подкрепа при издирването на роднините на Фулър е оказал български емигрант от Велико Търново. Невероятната история на Фулър, която прилича на сюжет за детективско четиво, разказаха специално за “Янтра ДНЕС” служители от посолството на САЩ у нас.
Американецът е разказал своята сага на дипломатите и е поканил на родовата среща посланик Джон Байърли.
Фулър, който понастоящем живее в Блумфийлд Тауншип, щата Мичигън, от 2 години прилежно събирал всякаква информация за рода си и изготвял родословно дърво. По бащина линия родословието се сглобило твърде лесно, тъй като Робърт открил множество документи и архивна информация. Фулърови живеят от няколко поколения в Америка и в момента наброявали повече от 7000 човека. За майчиния си род обаче Робърт разполагал с твърде оскъдна информация.

Продължава от първа страница..
Фамилията произлизала от емигранти от Сицилия, Унгария и България. Събрал информация за майчиния си род само по устна информация, разговаряйки с десетки наследници. Междувременно дядо му, който бил от български произход, разказал на Робърт, че неговият баща е родом от павликенското село Лесичери. Прадядо Йордан Ковачев емигрирал в САЩ в началото на XX век и сменил фамилията си на Смит, което в превод означава ковач. Работил в автомобилните заводи “Форд” в Детройт и имал 7 деца, като всичките били кръстени с български имена. Единият от синовете ­ Георги Ковачев, или Джордж Смит, е всъщност дядото на Фулър. Той в момента е на 86 г. и по професия е фармацевт. Смит признал на внук си, че иска преди смъртта си да посети България, в която никога не е ходил, но която смята за свое Отечество. Фулър се амбицирал още повече да издирва роднините си от българска страна. До март т.г. обаче той не разполагал с нищо друго, освен с връзка стари писма, дадени му от дядото, от които не разбирал нищо, тъй като били написани на български и с пътеводител на България. Опитите му да прави издирване по интернет ударили на камък, тъй като Ковачеви е едно от най-разпространените фамилни български имена.
Най-първата задача на Робърт била да преведе кореспонденцията, която датирала отпреди 70 години. Той потърсил помощ от университети и колежи, но оттам не успели да му помогнат. Но най-ненадейно съдбата му се усмихнала. Един ден, когато крачил към офиса на свой приятел, той преминал край административна сграда, на вратите на която били написани имената на служителите. На една от табелките се мъдрело името “Пол Ковачев”. Фулър се спрял като хипнотизиран и решил, че човекът, който работи тук, може да има нещо общо с България. Фулър описва Ковачев като “русоляв, с характерна славянска външност и с тежък акцент”. Служителят потвърдил, че е емигрант от България като много се развълнувал, тъй като по време на престоя си в САЩ, никой никога не бил засягал теми, свързани с родината му. Робърт разказал набързо историята си и споделил, че търси помощ за превод на писмата. Пол Ковачев не скрил вълнението си, тъй като се оказало, че не само е чувал за Лесичери, но и че е от този район ­ родом от Велико Търново. Разказал, че от няколко години е в САЩ със съпругата и детето си и проявил готовност да помогне за превода. Показал на Робърт снимки от Велико Търново, които стоели на бюрото му, разказал му за родния си град. С писмата се заела съпругата му. Оказало се, че не е толкова лесно, тъй като от една страна били написани по старата българска графика и са пълни с архаизми. “Логистична” помощ от България оказали и родителите на Пол.
По телефона он лайн възрастните търновци уточнявали на “преводачите” значението на вече излезли от употреба думи, изрази и прякори. След 10 дена задълбочена работа, Робърт получил пълен превод на кореспонденцията, карти на региона и схема на родословно дърво, направена от Пол и жена му по упоменатите в писмата имена. Естествено дядото Джордж Смит бил държан постоянно в течение. През април дошла най-сензационната новина: родителите на Пол отишли до Лесичери и открили първия братовчед на американския дядо, който се оказал и негов съименник. 85-годишният Георги Ковачев безкрайно се развълнувал като разбрал, че негови кръвни роднини отвъд океана се канят да го посетят.
Заради тържествената визита била насрочена и родова среща за 9 август. Уведомени били всички наследници на рода Ковачеви. Благодарностите от страна на Фулър и на Джордж Смит към Пол Ковачев и родителите му нямали край. Още повече, че се оказало, че търновецът мисли да се върне в родния си град през август и предложил да придружава дядото. Робърт подарил на дядо си за Деня на бащата и модерен фотоапарат, за да прави снимки от България.
В началото на август за България ще летят Пол Ковачев, Джордж Смит и синът му Боб. Щастливият Фулър кани и посланика на САЩ Джон Байърли да се присъедини към семейното парти още повече, че е родом от Мичигън, където сега живеят Фулърови.
Вчера репортер на “Янтра ДНЕС” успя да се свърже с дълго издирвания братовчед Георги Ковачев от Лесичери. Пенсионерът развълнуван потвърди, че чака американската рода. Той прецизира родословието ­ неговият баща Иван и бащата на Смит Йордан били братя. Възрастният човек цял живот е работил като счетоводител в ТПК, има две деца и четирима внуци, които живеят във В. Търново, София и Сърбия. Българският Ковачев призна, че по времето на социализма е прекъснал всякакви връзки с роднините си в Америка, тъй като бил заплашван от местни първенци и офицери, че може да пострада семейството му. Той чака с нетърпение да разгледа фамилните фотографии на американската рода и покани журналисти на родовата среща.

По материал на Ана МИНЕВА от вестник "Янтра днес"
Статията ни беше предоставена с любезното съдействие на Пол Ковачев