Пак ли жестока шега
ни изигра Съдбата?
Пак ли Смъртта избра
за своя партньорка в играта?

И защо щастието в пепел превърна
и с воала на Скръбта отново ти ни загърна?
С какво Господи, толкова много сгрешихме,
че така те разгневихме?

Защо и без това животът кратък
не ни оставяш до край да извървим?
Защо за малко ни правиш щастливи,
а след това ни оставяш дълго да скърбим?

Е, Съдба, доволна ли си и ти сега?
Победителка си – Да!
Но на каква цена?
Една разпиляна мечта, една отнета душа
и други, потънали в мрака на скръбта...

Дълъг път той извървя,
за да стъпи на голямата земя,
където много трудности и пречки преодоля.
На дълъг път тръгна и сега,
за да го срещне там – СМЪРТТА,
която още по-далеч  го отведе – във ВЕЧНОСТТА!

Не играеш честно, Съдба!
И Господи, не казвай, че и ти
нямаш никаква вина!

Дано, само там, където отива, покой намери
и тази бедна, изстрадала, човешка ДУША!