С настъпването на пролетта българската общност в Метро Детройт ще има своя  Школа за български език, традиции и изкуство. Целта й е да изгражда, стимулира и съхранява българското самосъзнание и родни традиции, тук, на Американския континент.
         Ето какво споделя Диана Чолакова, един от учредителите на Школата:
“Тази школа е плод на дългогодишни опити от страна на българската общност в Метро Детройт, да има свое пространство за обучение на български език, за съхранение на родните традиции и култура.
Зная, че много хора, преди мен, са опитвали под различна форма, да създадат средище за българщина и за обучение по български език, но не са се радвали на дълго просъществуване. Иска ми се да вярвам, че този път това няма да се случи.
       Знаем, виждаме, че децата ни все по-рядко говорят на български, а много от тях не могат и сигурно никога няма да се научат да пишат и да четат на този език, ако ние, родителите, не настояваме това да стане.
Изгубваме корените си, забравяме родовата си памет, а колко е важно да съхраним индивидуалността си. Поне тук, в Америка, това се цени и уважава.
       Нека този път да опровергаем твърдението за нас, българите чрез поговорката: “ Я не сакам на мен да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле”.
       Защо, след като един от нас се опитва да направи нещо добро и градивно, се явяват  други 20 отричащи го, които развалят или бойкотират направеното? Ако един е успял и е създал нещо, то той го е направил за благото на всички. Той го прави заради БЪЛГАРИТЕ.
       Имам тъжен опит (а и не само аз) от вече 2 годишното организиране на детски тържества и представления сред българската общност в Метрото. Родителите уж говорят, че искат децата им да запазят българското в себе си, а на повечето тържества, децата, които идваха едва се брояха на пръстите на двете ръце. И колко дадени средства, идеи и творчески заряд отидоха напразно?! Само, който не е организирал българско събиране, той не знае колко трудно и нерентабилно е това.
Нека този път да бъда опровергана. Защото, когато с Даниела Начева започнахме тази “кампания” (преди повече от година) за търсене на пространство, което да бъде наше – българско, повечето  българи тук, ни предрекоха неуспех.
       Ето сега, мястото е намерено (православната църква “ Св. Климент Охридски”), Даниела се пребори с няколко църковни настоятелства, и най-накрая ни дадоха зала в ЦЪРКВАТА. Какво по-подходящо място от този православен храм, който с достойнство можем да покажем на децата си. Сигурна съм, че много от тях не са виждали истинска нашенска църква тук, в Америка – с позлатени икони, с дърворезба по иконостаса, с църковно-славянски песнопения. А всичко това го има в този Божи храм.
       От всеки един от нас зависи съхраняването на българщината, защото, ако Школата за български език, традиции и изкуство стане тясна на душата българска, тя може да прерастне в училище с лиценз, даден от българското образователно министерство, което означава взетата от това училище диплома да се признава и в България. Тогава, ще се гордеем, като други наши сънародници от Чикаго, Ню Йорк, Вашингтон и от други места по света, че и ние в Метро Детройт си имаме свое Школо – българско.
Дай Боже, тази година да имаме Школа, а другата – Школо. Но това зависи от вашето желание и активност за посещение.
       И, ако съм успяла да ви провокирам с този текст, ще се надявам да видя вас и вашите деца на 13-ти април от 12:00 часа в църквата “ Св. Климент Охридски” (адресът е 19600 Altar Rd, Dearborn, MI 48128, www.stclementchurch.net).
“Занятието” ще е един и половина астрономически часа. Ще се събират средства само за консумативи и други разходи по обучението на децата. В това етническо, нашенско  пространство, ще се говори само на български, а народните приказки ще бъдат разказвани по театрален начин. Ще има и други интересни занимания, но нека не отваряме докрай завесата.
       Като начало, Школата ще отваря врати един път на месец. Ако има интерес, срещите ни могат да бъдат и по-чести, особено през лятото, когато децата са във ваканция и ще могат да се разнообразяват, учейки български език.
       Надяваме се Школата да бъде посещавана от деца на различна възраст, за да може и тук родените, и напусналите България малчугани, да знаят, да помнят и да се гордеят със своя род и с традициите си,
И накрая , искам да изкажа благодарност на църковното настоятелство на православния храм “Св. Климент Охридски”, затова, че ни “пусна” под своя покрив. Да не забравяме, че това се случи благодарение на няколкогодишните усилия на Даниела Начева, Невена и Джордж Михайлов, и на други наши сънародници.

За повече информация: Диана Чолакова (810) 584-0785, Даниела Начева: (586) 202-4605