Колко бързо растат децата, и чуждите и своите! Като че ли беше вчера, когато повтарях непрекъснато на съпруга си Велеслав (Вили) “Какво стана с уеб сайта. Обеща, а нищо не правиш!” Трябва да му е писнало в един момент, защото Вили наистина прие задачата присърце и прекарваше много нощи над компютъра. Не че това ми харсваше, но нали беше в името на общественото дело. Дойде време за регистрация и избор на име. Без да се колебая, името бе избрано да бъде Българите в Детройт (Bulgarians in Detroit ), и така станах кръстница. 

Първоначалният вариант с използване на готови страници много скоро се оказа неудобен. След заплащане на по-висока месечна такса вече имахме възможност да правим повече неща, бързината се увеличи, появиха се снимки от български тържества. Идеята срещна подкрепа, но не и помагачи. Диана Чолакова бе една от първите, които започна да пише за сайта, а по-късно и за електронния вестник. Намерихме и подкрепата на Димитринка Ненова, учителка от България.

И така, не зависимо колко бяхме уморени от служебната работа , след като приспим двегодишният си син (което въобще не е лесно, както мнозина знаят), сядахме заедно на компютъра и публикувахме всяка информация, която сме научили, пишехме писма, дискутирахме. Само свекървата не можа да разбере защо го правим. (след 30 години начална учителка не искаше и да чува за обществена работа). Ако случайно заспях преди мъжа си, на следващия ден откривах статии, пълни с правописни грешки, но написани с автентичния “ала Вили” стил (виж например Съвети след препиване).

Появиха се и първите рекламодатели: фирма “Биляна” с лъчезарната Илияна, Севда Струмова, която въпреки застоя на пазара за къщи, рекламира при нас. Последва и включване на Георги Попов, от същия бранш. D. J. Еммо не се забави и дори излезе с предложение за класация на най-добра българска песен за месеца. Рекламирането е все още на символичната цена от $5 на месец.

Появи се нуждата от вестник, чрез които новините да достигат бързо до много хора чрез електронната поща (е-мейл). Вили и аз бяхме поканени на събрание на Мати Болгария, където се реши техният вестник да се прекрати и да се използва електронното издание. Организацията предостави парична помощ и скенер. Така започна нашето сътрудничество с Мати Болгария. Анелия Петрова започна да пише статии за уеб сайта. Николай Белинов от Canton създаде форум, където може да споделите вашите интереси. На страниците на уеб сайта може да поздравите свои близки за наближаващ празник, да научим какво ви вълнува, малки обяви.   

Детски партита, традиционния пикник, концертите, новоодишни тържества – всичко намери отразяване на страниците на уеб сайта или вестника. Получателите се вече увеличат с всеки ден. Ако познавате хора, моля да им кажете за уеб сайта и за електронния вестник.  

На рожденния ден на сайта бих си пожела повече участие от всички българи. Нека чуем как добре се справявате на работа или какви проблеми имате, колко умни са децата ни, как добре се веселим. Очакваме вашите пожелания на е-мейл адрес info@bulgariansindetroit.com.

Даниела Начева

1 Май, 2007