баба Бонка сред приятели

          Историята на Thanksgiving започва през далечната 1620 година когато първите 102 английски заселници в Америка стъпват на териториите на  Plymouth Rock. Тяхната първа зима на чужда земя била белязана с глад, болести и смърт, които отнели живота на 46 от преселниците. През пролетта на следващата година, оцелелите заселници засяват първите си посеви по полетата на Patuxet. Докато посевите на пшеница и ечемик не успяват да дадат богат урожай, царевицата избуява благодарение на съветите на местните индианци.
През есента на същата година, преселниците решават да отпразнуват богатата царевична реколта с традиционен английски фестивал на плодородието, който продължил три дни. Празненствата, на които били поканени и местните индианци, били съпроводени с игри, молитви и гощавки, на които се сервирали царевица, сушени плодове, сливи, миди,змиорки, дивеч и различни видове птиче месо, което местните наричали с една дума – пуйка. Традиционният днес тиквен пай, както и сладкишите, не бил включен в менюто на преселниците поради липса на брашно. Тестените продукти били заменени с варена тиква и царевичен хляб. На масата отсъствали и млякото, маслото, както и новооткритите картофи, които англичаните все още считали за отровни.
Фестивала в чест на Thanksgiving не бил повторен през следващата година. През 1623 година обаче, по време на дълга и страшна суша, преселниците се събрали отново, за да извършат групова молитва за дъжд. След като на следващия ден завалял пороен дъжд, губернатора на областта Bradford наредил да бъде отбелязан нов Ден на благодарността, на който отново било поканено местното население.
Няколко десетилетия по-късно, през юни 1676 година, управниците на         Charlestown, Massachusetts, се събрали, за да решат как да отбележат благодарността си за разцвета на областта през последните години. След анонимно гласуване те решили да обявят 29 юни за Ден на благодарността. За разлика от предишните чествания, на този  Thanksgiving не били поканени индианци. Вместо това, колонистите отбелязали своята скорошна победа над местното население.
През следващото столетие, поколенията на английските заселници отбелязвали своята благодарност по различни поводи и различно време. Денят на благодарността не бил признат за официален празник, който да заема определена дата, тъй като пуританско настроените колонисти признавали само три вида религиозни празници: съботните дни, постите и дните за благодарност. За разлика от съботните дни, постите   и дните за благодарност били обявявани от губернатора само по определени поводи.
През XVIII век религиозните отбелязвания на Thanksgiving се превърнали в ежегоден обичай, който се провеждал през ноември. Постепенно празника придобил светски характер и наред с изобилието, започнал да възхвалява семейството и националното единство.
Денят на благодарността се превърнал в национален празник едва през 1863г. когато Сара Джозефа Хейл, автор на известната поема “Mary Had a Little Lamb” убедила Ейбрахам Линкълн да прокламира национален Thanksgiving в чест на новата американска конституция. След повече от 40 години, през които Сара Хейл писала статии, памфлети и писма до губернатори и президенти с агитации за узаконяването на празника, последният четвъртък на ноември бил обявен за национален празник, който с течение на времето се превръща в един от най-популярните и обичани  американски празници.        

                                                                                                                  Анелия Петрова                        

Вестникът на българите в Детройт се издава благодарение на доброволния труд на екипа, подготвил броя и се финансира от реклами. Благодарим за финансовото съдействие на:

Фирма "Биляна" (248) 939 0401 - Резервации за самолетни билети, ваканционни пакети, хотел, наемане на кола. Преводи и легализация на документи.

Мати Болгария, P.O. Box 5662, Dearborn, MI, 48128. e-mail: matibgdetroit@mail.bg

Пишете ни на е-мейл адрес:info@bulgariansindteroit.com