Традицията
и духът на коледуването в Павел Баня се предава от поколение
на поколение. Още от дете си спомням как с моите съученици
започвахме да учим песните месеци преди самата Бъдни вечер.
Събира се група наречена "kол", обикновено от
около десетина момчета.
По-младите момчета коледуват до 8 вечерта, а батковците
и мъжете - цяла нощ. Задължително е в "кола" да
има поне един тъпан, акордеон и няколко геги. От старите
гардероби излизат наяве и традиционните Павелбански носии.
Коледарят задължително трябва да има навуща и калпак. Групата
предварително си определя маршрут за Коледната вечер.
На
Бъдни вечер целият град ехти от песни и музика и така хората
разбират, че коледарите са наблизо. Според традицията песните
продължават до следващия ден, когато бие вечерната камбана.
Гледката е особено приятна ако има и сняг.
Хората
се радват. Портите са отворени и всеки чака в къщата му
да дойдат коледари, да му пеят за здраве и сполука. Коледува
се и на всички съседи задължително. По традиция коледарите
споменават и прасето:
"Де сме чули и разбрали, че прасето сте заклали,
че прасето сте заклали, руйно вино сте наляли".
Въпреки че на Бъдни вечер се яде постно за коледарите е
запазено мезе от прасето и кана с вино. Пеят се няколко
песни: на влизане в дома; на стопанина и стопанката по име;
на мъжка и женска рожба и на излизане от дома. Разбира се
пеенето през цялата нощ не е за всеки, а и трябва да се
внимава с броя на каните вино - както се казва трябва да
ти си роден "коледар".
Народната традиция казва че мъж, който не е коледувал не може са се ожени.
Още на сайта на Павел Баня.
Чуйте оригинални коледарски песни тук.
